Зоомагазин "Animal World"

Двамата с Алейса пристигнахеме в зоомагазина.
Беше много хубав,от всякъде ни гледаха животинки,които бяха наистина хубави и пухкави.
Стигнахме до кошарката на кученцата,а долу в неяя,имаше наредени,няколко пинчерчета,родвайлери,питбули и две голдън редрийвър.Усмихнах се,защото зад тях едно хъски и една немска овчарка се търкаляха и хапеха за опишките.
-Е,кое си избра? - попитах я и погледнах към нея,която се надеде е погали едно от кученцата.

Толкова много кученца. Такива сладури. Алейса беше толкова щастлива, когато ги гледаше как я гледат и си играят помежду си. Искаше й се да вземе и хъскито и немската овчарка и 2та голдън ретривъра.
-Ами...имаме цяло имение...така че нека вземем няколко.-каза Лейс и се нацупи.
Искаше ги толкова много, че беше способна на всичко, за да ги получи, дори и да неутрализира силите на Лукас, които вече знаеше, че съществуваха. Можеше да го измоли, дори и да го докара до изнервяне или да се подмаже на продавачът на щанда, за да й подари едно. Е, все пак това беше плюсът на чара на Лейси.
-Моля те! Моля те! Моля те! Нека вземем няколко.-каза Лейса и пак се нацупи с кучешка физиономия и се гледа в очите на Лукас, след което започна да пърха с мигли.
Трябваше някак да си извоюва правото на няколко кученца. Е, поне се надяваше....

Усмихнах се на малкото хъски,след коетос е наведох и го грабнах,после взех и едно от рийвърчетата и се засмях.
-Ще ги вземем,хайде сега ти вземи другите две и да отидем на щанда. - казах аз и се засмях.
Тя се усмихна.А през това време хъскито ме ухапа.
-Хей,малк... - надигнах го лекичко за да видя какъв пол е,а,оказа се,че хъскито е момче,а рийвърчето е момиченце. - Хайде,идвай,неможе да изкупим магазина. - казах аз на Алейса и се засмях.След което оставих двете готинки същества на щанда и се загледах в клетката на морските свинчета. - Ще купим четрите кученца и два хамстера и две морски свинчета. - казах аз и се усмихнах на Милър. - Остави аз ще ги пратя,ти само намери повече аксесоари.А аз ще отида да докарам колата.След малко се върнах с колата,а тя се гушкаше с малките. - Хайде помогни ми да ги натоварим. - казах аз и се усмихнах.

Алейса беше толкова щастлива. Е, сега и хамстерите и морските свинчета щяха да живеят във всекидневната, а кучетата щяха да се шлят из коридорите и стаите на имението.
След като Лейс помогна на Лукас да сложат хамстерите и морските свинчета в клетки и кучетата на задната седалка и останалите екстри в една торба и в багажника, Лейси се облегна на колата и се усмихна на Даутън, който приближи към нея.
В следващия момент сякаш емоциите на Лейса и дойдоха в повече и тя прегърна младежа.
-Мерси.-каза му тя, а по лицето й личеше щастието, заради кученцата, които беше получила и това, че и Лукас беше доволен.
-Ще ги заведем ли в новия им дом?-попита Милър, след като свали ръцете си от младежа.

Усмихнах се,след което влязох до вътре и двамата пренесохме всичко в колата.След малко,вече бяхме готови,а тя ме прегърна.
Изчервих се и то много и след кота ме пусна,аз погледнах към земята за да не забележи промяната в изражението ми.
Тя ме попита дали ще ги заведем в новият им дом.
-О...да ще ги заведем. - Казах аз и линах на предната седалка седалка,след което си мушнах глава между седалките,а малкото хъски се приближи и ме близна по лицето.
Сложих колана си,а Алейса,взе едно от кученцата в скута си и тръгнахме.
-Е..какво става с теб,намери ли си гадже? - попитах я,докато се опитвах да сменя темата от преди малко,но май стана от трън,та на глог.

Алейса само сведе глава, след като Лукас я беше питал за гадже. Лейс си пое дълбоко дъх, след което отвърна:
-Ами не..Нямам си гадже. Откакто се преместих в Сан Франсиско съм сама.-каза Лейси.
-Ами ти? Някое момиче не ти е хвърлило поглед, все пак, вие, г-дин Даутън се страхотен младеж.-отвърна с леко подмазвателен поглед и се усмихна.
Лейса понякога се държеше така като харесваше някого и знаеше, че може да има доверие на човека, който беше пред нея.
-Е, Люк, някое момиче не седи ли нещастно вкъщи, чакайки да й се обадиш?-попита отново Милър, а погледът й беше смесица очакване да каже "Не" и надежда, че ще има шанс.
Да, това бяха част от многото мисли, които спохождаха Алейса.

Усмихнах се към момичето.
Не я познавах от много време,но мислех,че тя си има някого,все пак много пъти е имала вид на обвързана по някакъв начин,а сега ми казва,че всъщност е сама.
Тя ме попита дали аз си имам гадже.
Като се замисля познавах почти целия град,но почти целия град,не ми беше толкова добър приятел,като нея,имаш много момичета,които се заглеждаха към мен,когато ме видеха само по бански,но аз знаех,че повечето от тях,искат само любов и пари,нещо,което не беше особено приятно за мен.
Ако наистина ме харесват толкова много трябва да ме опознаят,нещо,което Милър,вероятно сега се оприваше да напарви.
-Ами,и аз нямам гадже,но непременно има очи,които да ме наблюдават,че при кой няма? - попитах я и се засмях.Стигнахме пред имението.Слещу него,имаше една малка къща,а пред къщата бяха излезли децата на собствениците на къщата.
Бях забелязал,че момчето зяпа странно към Алейса.
-Хей,какво зяпаш? - попитах го аз,а той се обърна.Момичето,погледна към мен,след което прегърна момчето.
Обърнах се към Милър и и' намигнах.
-Хайде да тръгваме! - предложих и извадих клетката с морските свинчета и всичко останало,когато влязоха в двора,кученцата започнаха да тичат,а едно направи беля малко след вратата.
-Ще трябва да викнем чистачка! - казах аз и се засмях.След което помогнах на момичето да внесем останалите работи.