Ана Блейк

1. Име: Ана Томас Блейк

2. Прякор: Ана, Ан, Ани

3. Вид: герой

4. Пол: жена

5. Години: 18

6. Начално местонахождение: Лос Анджелис (Ел Ей)

7. Описание: Ана е висока около 162 см, със светла кожа, със стегната, слаба и добре поддържана фигура. Има дълга, тъмнокестенява коса и тъмнокафеви очи, в който се забелязва лек червеникав отенък. Често, слънчева усмивка играе върху лицето на момичето, показвайки белите й зъби. Момичето често е облечено спортно, с лента на главата, но може и да се види в нещо по-официално. По тънките й и дълги пръсти, често оприличавани като на призрак, има по някой пръстен. Харесва да носи много гривни, но да не става прекалено кичозно.

8. Характер: Блейк тиха и сдържана личност. Обича спокойствието и понякога самотата. Харесва й да е сред природата на спокойствие със себе си. Често изпада в размисли, от които човек трудно я измъква. Интелигента и наблюдателна, тя обича да чете книги, да пиши разни неща, да рисува, пее танцува, както и да плува. Обожава водата и притежава богато чувство за хумор. Бързо си сменя настроението, но почти винаги носи своята маска на спокойствие. Харесва й да е в компания, да пуска шеги и да се смее. Много обича и е привързана към един предмет – коса (с която се косе трвата). Интересното е, че второто й „аз”, наричащо себе си Аня, е пълната й противоположност – зло, търсещо само мъст и искайки да причинява болка и разруха. Аня винаги иска да всява ужас и смърт, след което да се къпе в кръвта на жертвите си, играейки си с вътрешностите на случайните си жертви.

9. Говорими езици: Английски, Японски, Китайски и Български

10 .Специална сила: Водокинеза (Аквокинеза)

11. История: След като Томас и Айлин емигрират от Сан Франсиско в Токио, им се ражда първото дете - дъщеричка, която кръщават Ана. Момичето израства, обгърната от любовта и грижите на своите родители. Докато удома те говорят на английски, то навън семейството говори на японски. Нямат никакви трудности в интегрирането си в обществото, при което намират много приятели. Въпреки това, че са бедни, те успяват да преживяват и осигуряват на малката Блейк добро образование и възпитание. Момичето владее перфектно родния си английски език и японски, при което решава да научи китайски, отнемащо й доста време, около 4-5 години, за да го усвои идеално. До навършването на шестнадесетата си година Ана има всичко което иска - семейство, добри приятели и дом. На рожденият й ден обаче всичко се променя. Семейството решава първо да се почерпят, а след това да гледат току-що излезлия по кината филм. След като свършва, те тръгват към дома си пеша, момичето си забравя портмонето в киното и тя се връща да го вземе. Щом влиза в кино-салона, се чуват изстрели, а когато малката Блейк се връща, вижда потресаваща гледа - майка й и баща й лежат мъртви на тротоара. Веднага е извикана линейка и полиция, но това не спасява родителите. По думите на очевидци се разбира, че това е било нападение на обирджий, завършило по трагичен начин. Изплашена, объркана и ужасена, тя избягва от мястото, тръгвайки накъдето я отведат краката. Ана се отдалечава доста и щом стига до един мост, тя спира. Цялата обляна в сълзи, тя се заглежда във водата и решава да се самоубие. След като скача, очаквания и жадуван сблъсък с водата не идва. Щом отваря очи, Блейк вижда, че е в нещо като водна спирала, което още повече я изплашва и спиралата се разваля и момичето пада във реката . Ако случайния човек, вървял по улицата не бе забелязал шума от плисака, то тя нямаше да оживее. След всичко случило се през вечерта, Ана полудява, раздвоява й се съзнанието и една години се намира по болниците, след което няколко приятелски семейства я прибират, но тя не се задържа дълго при тях, като всеки път бяга. Въпреки това, при поредното си местене в някое японско семейство, тя за момент се почувства като удома си и започва да завързва нови приятелства и оправяйки се малко. През това време тя си спомня за моста и решава да скочи пак от него, при което способностите й се активират наново. Независимо от всичко, Блейк продължава да сънува кошмари и не е напълно на себе си. Когато навършва 18, тя решава да замине за Ел Ей. По повод пътуването й, приемното й семейство й подарява косата Артемис – метална пръчка, около 15-ина сантиметра, разгъваща се до двуметрова коса, направена по стара японска техника, след което се сбогуват с нея, с обещанието, че ще им пише и че ще се връща...

Не може да си в Токио...Трябва да си избереш един от четирите града

Одобрена!