Имението Милър-Даутън

Олеле. Още не бяха опознали собствения си нов дом, а вече белите се сипеха като дъжд от небето.
-Хей, Арчи, по-спокойно.-заповяда Алейса по навик, понеже старото й куче
в предишната къща се казваше Арчи и Лейс по навик крясна, затова явно
кученцето се стресна и побягна към Лукас.
-Съжелявам. Стар навик.-оправда се Лейси и се подсмихна, след което гушна голдън ретривъра.
-Трябва да им дадем и имена.-допълни Лейса и седна на тревата в градината, където сега кучетата беснееха и Лукас се занимаваше с някое от тях.
А и те изглеждаха стотици, но бяха само четири. Поне засега.
Милър вдигна глава и се вгледа в небесно сините очи на Лукас, чакайки отговорът му.

Усмихнах се.
Кученцата правеха бели,дали щеше да е по - трудно ако бяхме взели и другите кученца,и онази хубавата котка.
Замислих,след което се започнах да се смея,над глупавите си мисли.
Огледх се,след което чух Милър да крещи на някакво куче,по име,незнаех,че е измислила имена,след малко ми се извини,и казала,че без да иска е нарекла кучето така.
Двамата седнахме на трева,след което гушнах хъскито и започнах да го галя по главичката,а то от своя страна започна да ме ближе,оставих се да видя,докъде ще стигне.
Тосе надигна на пръсти и се опита да вкара език в устата ми,но се подхлъзна и падна.
-Добре нека ги кръстим,но първо трябва да кръстим едно Арчи,тъй като,на мен името ми хареса,но ако ти става тъжно за другото ти куче,ще измислим друго име,но искам това тук. - казах и погледнах към хъскито. - Да се казва Хърси,съгласна? - попитах я и се загледах в красивото й лице.

Алейса се засмя. Името на кучето идеално пасваше с породата му, затова Лейс само кимна в отговор и погледна немската овчарка.
-Това диваче може да се казва Рекс.-предложи Лейси и се подсмихна на Лукас.
-А сега мисля, че е ти трябв да избереш името на другия голдън ретривър, за да сме наравно. Тук не трябва да има ощетени.
В този момент другия голдън ретривър, който беше в скута на Лейса се прозя и започна да се върти в кръг, докато не се намести, както му беше удобно и се отпусна в краката на Милър.
-Някои от нас се приспособяват бързо.-заключи Алейса и започна да се смее.
За нея ситуацията беше наистина забавна, а и дори тя не помнеше кога се беше смяла за последно. Може би когато още Ник беше тук, но това беше в миналото.
Сега Лейс имаше 4 кучета, няколко хамстера и морски свинчета и имаше и приятел до себе си, който обаче вътре в нея не толерираше само като приятел, а като нещо повече.

Засмях се.
След което се зачудих,как да се казва другото голдън ретривърче,замислих се.
-Какво ще кажеш,да се казва... - започнах и погледнах за да видя,дали кучето е момче или момиче.Оказа се момиче.
-Кученцето е момиченце,какво ще кажеш да се казва Лъки? - попитах я аз и се замислих.
Лукас се приближи малко към нея.Сле дкоето започна да говори.
-Случвало ли ти се е да напарвиш грешен избор? - попитах я аз и се усмихнах.
Тя мепогледна изненадано,а аз видях,че времето се смръчава.
-Виж,от както съм пристигнал в къщата много те харесвам,надявам се до успееш да откликнеш,на чувствата ми,защото много те обичам! - казах аз и изчервих,след което се приближих,и леко тя се наведе и легна на тревата,а аз се подпрях на една ръка,все едно ще правя лицеви опори,и се прибрижих много ама много близо,за един милиметър не ми стигаше да я целуна.След малко капна капка дъжд.
-Ще завали! - каза тя и се опита да се отдръпне,а аз направих решаващото движение,и я целунах.

Алейса беше толкова изумена, но не се и отдръпна, след като Лукас я целуна. Лейс нямаше нищо против. Даже напратив. Искаше й се поне още една целувка, която Люк да й даде, но сега не бивашеда прекалява с желанията. Все пак това не й беше коцерт по желание.
-Уау.-каза леко слисана Лейси.
След което погледна към небето, където вече облаците бяха заели движение, сякаш сега щеше да завали.
-Хайде, ако не искаме да се измокрим.-допълни Лейса и стана от земята, запътила се с кучентата.
Но в следващия момент направи рязко движение и хвана Даутън за ръката и се усмихна, след което поеха към имението, за да се скрият от предстощия дъжд.

Тъкмо влязохме и дъжда се изсипа като кофа пълна с вода.
Обърнах се към Милър,всички кученца,хамстери,марски свинчета и аксесоари,бяха вътре на сухо и безопасно място.
Отидохме до нейната стая,свалих тениската си и потърсих кърпа за да се избърша,но по тялото ми нямаше много вода,попих двете капки от тялото си и се обърнах към Алейса,която беше седнала на леглото си.
-Виж извинявай за преди малко. - казах и предпазливо седнах на леглото и хванах ръцете `и. -просто неможех да се сдържа,и го направих,не съжалявам,но знам,че ти може би се сърдиш и искаш да ме изгониш,но поне опитах. - казах аз и погледнах към прозореца,по който се стичаха капки дъжд.

Алейса само седеше на леглото без да каже и дума, след което се обърна към Лукас и каза с учудващо спокоен глас:
-Недей да съжеляваш.
След което тя го целуна.
Не и се вярваше, че ще го направи, но наистина успя.
Когато беше с Даутън, тя се чувстваше спокойна и сигурна, както когато беше с брат си Никълъс.
По едно време Лейс се усети, че цялата и блуза беше мокра, затова тя я махна и остана по бял потник, който видно очертаваше иначе стройното й тяло.
-Е, какво ще правим?-попита Лейси и се вгледа в прекрасните сини очи на Лукас, които я омайваха.

Усмихнах се.
Ако това,което си мислех,е истина,вероятно и тя ме харесва,което беше много хубаво за мен,тъй като за мен,ние двамата сме една истинска и много прекрасна двойка,дори си отиваме,което е още по -добре.След малко тя съблече тениската си,а аз потръпнах,представих си,как се приближавам към нея и започвам да я целувам,но после се оттърсих мислите си и се засмушах във това,което говореше.
Тя ме попита какво ще правим.
Аз вдигнах рамене,след което погледнах навън и видях,че все още вали дъжд,но се опитва да се покаже слънце,което беше доста странно.
Обърнах се към нея и се усмихнах.
-Мисля,че заради този дъжд,единственото нещо,което може да правим,е да стоим в къщата,а какво ще правим в къщата.... - започнах аз,и леко свалих едната презрамка на сутиена `и. - ...решаваш ти.

След като Лукас свали презрамката на сутиена на Алейса, тя проследи внимателно движението му с погледа си, след което преплъзна поглед към лицето му и се вгледа в невероятните му сини очи, които бяха като магнит за Лейс.
-Мисля, че това беше само намек, а отговорът вече е ясен.-отговори Лейси с крива усмивка и се доближи на разстояние от 1 милиметър до младежът, след което го целуна и прокара пръст през гръба му, което го накара да изтърпне.
След това Лейса се отдалечи на разстояние от около 1 крачка и намигна на Даутън с един от своите палави погледи, които попринцип Милър добре владееше.
-А сега какво стана?-попита тя закачливо като намигна на Лукас.

» Имението Найт
» Алейса Мориган Милър