Дискотека "Zangador"

Заглавие: Дискотека "Zangador" Нед Авг 08, 2010 12:36 pm

СВОБОДНО РП!

След като приказва с Катрина, тя се прибра в малкия си апартамент. Цял ден спеше и чак привечер се събуди. Взе си душ и след като се приготви и екипира с огромен чадър, тя излезе, запътвайки се към близката дискотека "Zangador". Навън валеше като из ведро, но това не можеше да спре момичето, в никакъв случай. Така, под съпровода на дъжда, тя вървеше бавно по улиците. След десетина минути Ана влезе в дискотеката, абсолютно суха...
...Приятна музика се носеше навсякъде, куп хора се забавляваха или на бара, или на дансинга, но Блейк реши да отиде в някое по-усамотено кътче. След като намери такова, тя седна на мекия диван, остави си бутилката вода, която взе от бара и след като си сгъна краката, слагайки ги на меката тапицерия и опирайки ги в ръба на масата, тя си извади една тетрадка и започна да си драска нещо вътре.
Внезапно някакво момче се доближи до нея, притеснявайкия. От километри си личеше, че е нафиркан, а от дъха му, вонящ на спирт, можеше да се отровиш.
- Здравей, кукло. - каза й, но тя нищо не му отвърна, игнорирайки го.
- Няма ли да ми говориш? Не бъди така студена, сладурано? - започна да й говори на ухото и да я опипва.
- Махай се. - каза му троснато и се опита да стане, но той я хвана достатъчно здраво за китката, че хем да не й позволи да направи и крачка по далеч от него, хем да й направи ужасна синина.
- Казах ти да се махаш. - повтори се Ана и започна да се дърпа.
- Стой мирно, кукло. - продължаваше натрапникът, след което се опита да я целуне, но вместо това получи шамар.
- Спри се, кучко. - отвърна разярен и се опита да седне върху нея, но тогава тя се разгневи. Изведнъж бутилката с вода започна да кипи и капачката излетя, поливайки изцяло натряскания. Докато той изненадан гледаше, най-сетне пристигна охраната, която за щастие дочу думите на Блейк. Двете огромни грамади хванаха за якето момчето и го изхвърлиха навън, докато през това време се заканваше, че ще й си го върне тъпкано. След това едния от пазачите се извини на тинейджърката, която само кимна, без да обели и думичка.
"По дяволите. Не трябваше така да си изпускам нервите. Дано само някой не е забелязал какво стана с водата... Супер." - мислеше си тя. Забеляза, че по потника й имаше пръски вода. Тя леко замахна, при което водата се отдели от плата. Изведнъж доближаващи се стъпки я стреснаха, от което водата падна на пода...

Крис стана свидетел на странна случка или пък не чак толкова странна. Някакъв мъж, тръгна да се натиска на една тинейджърка и тъкмо когато русокоското реши да се намеси, едно шише на масата експлодира и намокри въпросният мъж. След като охраната си тръгна Дейвис се приближи до момичето, което в момента "изсушаваше" тениската си.
- Имаш интересна дарба. - каза 'и Крис и се усмихна. - Но трябва да внимаваш повече, когато я използваш, защото някой може да те забележи. Спокойно, аз няма да те издам, защото знам, какво е да имаш такава дарба и колко е трудна за окриване от околните. - побърза да каже той, когато видя, че момичето го погледна притеснено.
- Впрочем, казвам се Крис, приятно ми е. - допълни Дейвис и подаде ръката си към момичето.

- Имаш интересна дарба. - каза непознатия, при което Ана пребледня като платно.
"О, не." - единствено й мина през ума и извърна очи към младежа, изпълнени с изненада и страх.
- ... Спокойно, няма да те издам...знам какво е да имаш такава дарба и колко е трудно за укриване от околните. - продължи си той. При тези думи тя спокойна си отдъхна - за едната бройка и в момента можеше да е с каска на главата и усмирителна риза, напът за някоя лаборатория. При тази мисъл направо изтръпна.
- Впорчем, казвам се Крис, приятно ми е. - представи се, подавайки ръката си.
- Здравей, Аз съм Ана. И на мене ми е приятно да се запознаем. - отвърна, усмихвайки се. Блейк взе разтворената тетрадка и я дръпна настрана, правейки място на Крис.
- Какво имаше предвид с това "такава дарба"? И твоята... ли е такава? - бе един от многото въпроси, които я интересуваха. Досега предполагаше, че тя е единствената... по-различна от нормалните хора.
"Чудовище, нали..." - тих глас отече в съзнанието й, както преди няколко години, както преди няколко часа. Опита се да забрави това и се съсредоточи върху думите на тинейджъра.

- Ами не, не е такава, но знам какво е да трябва да я пазиш в тайна. Като излезем от това място, може и да ти я покажа. - каза Крис и се усмихна. Той имаше чувството, че дискотеката се пълни, все повече и повече, а това не му допадаше.
- Между другото, доста добре контролираш дарбата си. Моят контрол не е чак толкова добър, но почти всеки ден, ходя някъде и я усъвършенствам. - допълни той и отново се усмихна. Идваха още и още хора и на Дейвис му омръзна от тази гъчканица.
- Искаш ли да излезем извън тази дискотека, че тук стана твърде пренаселено? - попита я той и погледна въпросително Ана.

Ана с радост прие предложението на Крис, след което двамата започнаха да се пормъкват между хората. Отне им едно десет минути докато стигнат изхода на дискотеката. С радост тя изскочи навън, забравяйки, че допреди минути валеше и може пак да започне. През това време момчето пък седеше до врата.
- Уф, най-сетне. - отвърна с огромно облекчение, щом усети свежия полъх на вятъра. Нямаше по-приятна миризма, от тази на свеж въздух и трева.
Двамата започнаха да мислят къде да идат сега.
- Парка май не е лоша идея? Ох, пак почна да вали. - каза, след което се опита да отвори чадъра си.
- О, не, заяде. - отвърна унило и прибра непотребната вещ, докато двамата вървяха в дъжда.
- Мисля, че има навес някъде там. Може да се скрием, ако искаш? - предложи тя, гледайки го в очите спокойно, чакайки отговора му. Тя прокара ръка през косата си, при което голяма част от водата се отдели.
- Опа. - отвърна тя и прибра ръцете в джобовете. Тя винаги правеше това несъзнателно... и не винаги както трябва и когато трябва. Крис...